ЛЕКЪТ СРЕЩУ СИНДРОМА “НЕЩО НЕ СЪМ ВЪВ ФОРМА”

Покрай Великденските празници се отвори поредния прозорец за приказки от сорта “Не съм във форма”, “Само ядене и пиене”, “Развали ми се режима”, общо взето само врели-некипели. Празниците са чудесна почва за покълването на такива извинения. Истината е, че по една или друга причина, рано или късно всеки от нас го застига моментът, в който трябва да извърви пътя обратно до върховата си форма. Ако има достатъчно мотивация, дори да надгради.

И макар празниците и почивките да са сред основните виновници да губим форма и постоянство в спорта, понякога причината може да бъде обективна, като например от травматично естество. Много често, точно тогава рязко започва да ни се тренира всичко, просто защото ни е забранено и невъзможно.

Синдромът “Нещо не съм във форма”

Той служи за обяснение и вечно сравнение, както с тези около нас, така и с нас самите, но от едно друго отминало време. Нормално е да усетим липса на мотивация когато видим, че труд от месеци постоянство си е отишъл само след седмица грип, ваканция или заетост. Но това може да служи и като мотивация да извървим победоносно пътя обратно към тренировъчните си цели.

Има един лек към хронифицирането на “Нещо не съм във форма” и това е единствената дума от предишния абзац, която трябва да запомните –постоянството. И, освен ако не говорим за принудителна травматична почивка, празниците не са извинение за формата ви. Не чувствайте задължение към домакините като ометете всичко и поискате допълнително. Чувствайте задължение единствено към здравето си.

Можем да започнем да даваме примери на наскоро родили жени, които печелят медали от състезания. Можем да дадем примери на сакати хора, за които състоянието им не служи за извинение, напротив. Можем да ви говорим за всички онези, които работят по цял ден, имат семейства и отново успяват да изпъкнат с постиженията си. Можем, но няма, защото човек не трябва да се съпоставя с околните. Важно е да се фокусира върху себе си, целите си, да намери мотивацията си и да бъде постоянен.


3-те вида постоянство


Постоянство в усилията

Без пот не става. Понякога неща се случват лесно в живота, но това обикновено е свързано с пожъването на успеха след като сеитбата и отглежадането са отстъпили реда си. Вярно е, че някои хора са физически предразположени към по-бързи и видими резултати, но както вече споменахме ние гледаме себе си. Много често краткосрочното блаженство не води до такова удовлетворение както постоянното усилие. Просто казано, хапвайки торта, че ви е сладко за кратко, но паласките ви ще продължават да ви напомнят дългосрочно за тази торта. Тук е много важно да уточним, че от една торта паласки не се получават, но мисля, че схващате идеята. От друга страна, постоянството в ставането малко по-рано, за да тренирате или поне да се поразкършите ще доведе до редица ползи. Колкото и да е трудно и да се чувствате неудачно първоначално, във времето постоянството се отплаща. То е и задължителният елемент и когато достигнете онази ужасяваща фаза на плато. Когато нещата се закучат, само постоянството може да ви изкара от блатото. Демотивацията в тези моменти води до липса на постоянство, което от своя страна съвсем влошава формата ви и я губите.


Постоянство в живота.

Човек е принципите си. Ако тренирате с постоянство, но в останалите аспекти на живота ви то липсва, вероятно и резултатите няма да са налични. Както ние казваме, това не е просто спорт, а начин на живот. Постоянството трябва да бъде присъщо за начина, по който се храните. И макар да няма лошо в това човек да експериментира с различни видове храна и режими, за да открие подходящия на този етап за себе си, постоянството трябва да се гради около това те да са здравословни и балансирани. Затова, когато дойдат празници, няма лошо да боднете малко козунак, или от тортата на някой рожденик, но защо това трябва да рефлектира върху формата ви. Празниците са най-подходящото време да отделите повече време за тренировка, след като не бързате за работа (с изключение на хората, които работят по това време).


Постоянство на ума.

Начинът, по-който живеем рефлектира начинът, по-който мислим и възприемаме света. Важно е да настроим нагласата си на режим постоянство. Искам тук, сега, веднага нагласа не би ви помогнала. Дългосрочната перспектива е тази, на която е добре да заложите. Нагласа, която ви освобождава от бремето на очаквания, страх от провал и негативизъм. Ще имате дни на неочаквани успехи и такива с неприятни поражение. Това не трябва да ви разколебава. Понякога успехът ни води до небрежност. Мислим си, че сме постигнали целта си, но за да останем на ниво е нужно постоянство и поддръжка. Провалите не бива да ви обезкуражават. Днес е кофти ден. Случва се. Утре е нов ден.

Йо-йо ефектът на влизане във и излизане от форма може да доведе и до множество травми. Опитите да се метнем веднага на нещо сложно са перфектната почва за това. Градивният и постоянен подход, обаче, минимизират тази опасност.

Като във всяко друго начинание, няма по-добър начин да поддържате постоянството от споделеност и взаимната мотивация. Точно това, е което правим в нашето семейство на 2sport4life. Ако търсите основа за своето постоянство, винаги може да се включите в някои от груповите ни занимания или индивидуални тренировки.

Бъдете здрави, активни и постоянни! Ние можем да ти помогнем с това, затова ела да ни посетиш в залата 😉

Подобни статии