Студените душове полезни или не?

Температурен комфорт? Забрави го.

Терморегулацията е основен механизъм за поддържане на хомеостазата (вътрешното равновесие) на организма. Температурата на околната среда търпи постоянни промени – денонощни, месечни, сезонни, годишни. От друга страна за нормалното функциониране на организма е необходима сравнително постоянна температура – денонощните й вариации не бива да надвишават 2⁰С. Температурният оптимум е от изключително значение за ензимните системи на организма, които могат да функционират само в тесни граници на температурата. Тоест всички метаболитни процеси протичат само при строго определена температура. Ето защо, за да осигури съществуването си, организмът е изработил фина система за терморегулация, с която цели поддържане на изотермия (постоянство на температурата). Топлинната хомеостаза се осъществява благодарение на механизмите на топлопродукция (мускулна работа, треперене) и топлоотдаване (кръвообращение и изпотяване).

Къде грешим?

Извън заложените в организма ни механизми, ние самите използваме различни методи, за да си осигурим температурен комфорт. Примерите са много – пускаме климатика, в момента, в който ни стане дори леко студено; къпем се с гореща вода, за да се сгреем; оставяме печката включена, за да ни е топло когато се приберем, спим в много топло помещение и т.н. На пръв поглед звучи парадоксално, но точно този стремеж към максимален комфорт всъщност е вреден за организма. Осигурявайки идеални външни условия, ние потискаме естествените за организма процеси на образуване и отделяне на топлина. Тези процеси са изключително енергоемки – между 50 и 70% от енергийния разход на организма дневно е именно за сметка на осъществяването на терморегулация. Тоест, когато необходимата топлина идва отвън, вместо отвътре, голяма част от енергията, която получаваме остава неизразходена. Така много по-трудно се достига калориен дефицит и следователно излишната енергия бива складирана, разбира се под формата на мазнини.

Полезно ли е излагането на студено?

Студът активира много процеси свързани с разход на енергия. Когато мозъкът получи сигнали от кожните рецептори за ниски температури, той реагира като стимулира освобождаването на адреналин и норадреналин, които свиват кожните кръвоносни съдове, с цел да се намали топлообменът с външната среда. Адреналинът и норадреналинът са мощни медиатори, които освен въздействие върху съдовете, имат и катаболен ефект, т.е подпомагат изгарянето на мазнини.
Ниските температури имат и друг ефект- пренасочват процесите на образуване на бяла мастна тъкан, която е основен склад на енергия за метаболитните нужди на организма, към образуване на кафява мастна тъкан, разграждането на която води до образуване |?”{}на топлина, вместо на енергия.
От друга страна краткотрайният стрес, на който подлагаме организма, когато го излагаме на студ, води до увеличаване на защитните му сили чрез увеличаване на активността на имунната система. Именно на този принцип лежат основите на т.нар „закаляване“.
Освен това под въздействието на студ се отделя бета-ендорфин – ендогенна субстанция, аналог на морфина, която има противоболков и антидепресивен ефект.

От всичко казано до тук следва, че ниските температури имат множество благотворни ефекти за организма. Техните предимства могат да бъдат използвани от всеки човек и са особено полезни за тези, които спортуват редовно и търсят начини да оптимизират тренировките си.

Ето как:

Студени / контрастни душове
Излагане на студ
Обтриване с лед
Трениране в хладно помещение
Използване на студен басейн след сауна
Спане в прохладна стая

Основните принципите при използването на студа за оптимизиране на метаболизма и подобряване на защитните функции са постепенността и постоянството. Процедурите трябва да са кратки в началото и продължителността им бавно да се увеличава. Системното им приложение пък гарантира максимални резултати.

Страховете, че подобни процедури биха могли да имат много негативни ефекти, като например простуда, са неоснователни, ако се спазват тези принципи . Редица спортисти използват студеното кондициониране, за да подобрят постиженията си. Съществуват и цели разработени системи за използване на ползите на студа, в т.ч. и тази на носителя на 20 световни рекорда за издръжливост на студ Уим Хоф, известен с прозвището „ледения човек“, който доказва, че дори екстремно ниски температури не могат да навредят на добре тренираните ум и тяло.

Прогресирайте като започнете с наплискване на лицето със студена вода като начало. Във второто ниво завършете топлия душ с няколко минути студено само на краката. Следващия ден включете и ръцете, докато стигнете до момента, в който да завършите топлия душ с поне 20-30 секунди студено на цялото тяло, като започвате винаги от крайниците. Всеки следващ път прогресирайте, докато стигнете до 1 минута. След една седмица завършване по 1 минута може да пробвате да започнете със студено и да звъшрите със студено. Следващата седмица да бъде и с 1 минута в средата на топлия душ. И в края на програмата да се предизвикате само със студен душ от началото. Трик за по-лесно влизане под студения душ е да го правите след тренировка когато тялото е вече разгрято. Публикувайте видео или снимка как правите студен душ, за да се подкрепяме взаимно в нашето приключение към едно по-добро здраве с #2s4lcoldshower.

Ако искате и вие да започнете студеното кондициониране както нашия основател Кирил Райков, може да се свържете с нас за изграждане на вашата индивидуална програма. Вижте как да правите студените душове във видеото .

Студените душове полезни или не?