3 Мита За Клякането

Въпреки огромните количества налична информация относно тренировки, хранене, възстановяване и хранителни добавки, много фитнес митове все още битуват както измежду активно спортуващите, така и измежду тези, които отскоро са в залата. Едно от най-коментираните и противоречиви упражнения е клякането. Ето и най-честите заблуди, свързани с неговото изпълнение:

1. Клякането ще ме направи прекалено “мускулеста”
 

Това твърдение, основно произнасяно от жени, е абсолютно невярно. Всъщност именно наличието на мускули, а не липсата на подкожни мазнини е отговорно за стегнатия и оформен вид на всяка една част от тялото. Няма по-добро упражнение от клякането за извайване на тялото. Това е така, въпреки че акцентът при него е върху бедра и седалище, мускули на гърба, корема и прасците също участват в изпълнението му.
 

Страхът от клякането вероятно прозилиза от факта, че още след първите тренировки за дупе, повечето жени забелязват увеличение на обема му. Това ги кара да мислят, че ако продължават да тренират ще станат “огромни”. Наблюдаваният феномен се дължи на това, че клякането е изключително натоварващо упражнение, в което взимат участие най-големите мускули в тялото ни – глутеусите и квадрицепсите. Като такова то бързо води до хипертрофия на мускулните клетки и очевидно нарастване на мускулния обем. Същевременно, обаче, подкожните мазнини не могат толкова бързо да бъдат изгорени и се създава измамно чувство за напълняване. С времето и с тренировките мазнините намаляват и дупето придобива така желаната кръгла форма.

Жените трябва да са наясно, че дори да желаят, няма как да станат прекалено мускулести. За изграждането на мускулна маса е необходим много тестостерон, а както знаем в женския организъм той е в ограничени количества.

2. Клякането натоварва прекалено много ставите

Да, лошата техника на изпълнение на клека, неправилно подбраните тежести и неподходящият брой повторения могат да доведат до травми или по-бързо износване на ставите, особено на коленните. Но клякането е естествено движение, ежедневно изпълнявано от почти всеки човек, бил той спортуващ или не. Клякаме, когато ставаме, лягаме, сядаме, качваме се в колата и т.н. Поради това правилно извършеният клек не е вреден за ставите. Напротив, при редовни тренировки мускулатурата укрепва и така осигурява по-добра поддържка на костно-ставния апарат. Укрепването на мускулите, разположени около гръбнака пък го стабилизира и намалява болките дължащи се на неправилна стойка или продължително седене. Противно на доскорошните схващания, вече дори дегенетративните заболявания на ставите като коксартроза и гонартроза се лекуват чрез активно движение, а не чрез покой.

3. Клякането е много трудно упражнение

И това не е така. Както начинаещите така и напредналите могат да включат клекове в тренировките си, когато те са съобразени с нивото им. Например клекът със собствено тегло или полуклекът са идеална опция за тези без опит в тренировките. Единственото важно, както споменахме и по-горе, е още в началото да усвоиш правилната техника на клякане. Веднъж заучена грешно, после трудно се коригира. Има няколко прости правила, които трябва да се спазват – например задължително, както и при всяка друга тренировка, е хубавото загряване. Добавянето на тежести при клякане съвесем естествено трябва да се случва постепенно- ето, както виждаш нищо трудно.
Въпреки че повечето от аргументите на противниците на клякането са неиздържани, те спират стотици хора да използват многобройните предимства на това упражнение. Ето защо е важно човек от една страна да може да направи информиран избор, а от друга да не се предоверява на необосновани или неадекватно обосновани мнения. Фактът, че както професионалните спортисти така и бодибилдърите клякат и то много, говори сам по себе си.

Ако вече те убедихме да пробваш да клякаш ела да тренираш с нас и ще видиш колко ползи има това упражнение!