Ползи от невродинамиката при болки в гърба и раменете
Методът на лечение „невродинамика“ се реализира благодарение на взаимодействието спрямо различните клонове на нервната система и взаимовръзката между периферната инервация на организма с мускулно-скелетния апарaт. Доказано е, че нервите се движат автономно за разлика от другите тъкани в човешкото тяло. Периферно-нервните травми се реализират посредством нарушение на проводната функция на гръбначно-мозъчните нерви. Основно биват три вида – невропраксия (притискане на нервен клон, посредством удар или контакт с костна nодложка, в резултат на което възниква временно смущение в чувствителността и силата на част от инервирания крайник/телесен сегмент който е бил засегнат), аксонтмезис (прекъсване на клон от нерв, който е изграден от аксони – градивни единици на периферните нерви и прекъсване инервацията по хода на аксона. В резултат се остановява средна префирена травма прекъсваща тактилния усет и цялостна денервация на тъканите под нивото на засягане конкретния аксон), невротмезис (цялостно прекъсване на периферния нерв посредством остра травма и трайно денервиране на крайника в мащаб). Невропраксията е напълно възстановяваща се травма дори само чрез регулация на кръвообращението, защото не са нарушени структурите на нерва. Аксонтмезисьт е възстановим частично, защото има засягане на структурните единици, но все пак няма цялостна отпадна симптоматика. Невротмезиса не е възобновимо състояние, цялата структура на нерва е науршена и трябва да бъде реконструрирана чрез намеса на неврохирург – неврорафия.
Невродинамиката като метод на лечение представлява мобилизация (раздвижване, освобождаване) на нервната система като подход за физикална терапия (консерветивно лечение) при третиране на неврогенната болка. Терапията и изслдването на периферната нервна систем се изразява в повлияване физиологичния механизъм на болката чрез механични прийоми на въздействие спрямо нервните структури и обвиващите ги съседни тъкани. Този вид мобилизация активира редица механични и физиологични отговори на нервната тъкн. Например, някои от техниките като „нервно плъзгане, апроксимация, елонгация“ влиаят върху тензията (обтегнатостта) на периферните нерви, променят интерневралната микроциркулаця, аксоналния транспорт на импулсите и невротрансмитерните връзки.
Неврологичните мобилизация като цяло се изразяват в техники наименовани като „претаркалване “ или неврологично „изчеткване“. Неврологичният стречинг (задържани позиции на разтягане) също се прилага като мобилизационна техника. Въпреки, че някои специалисти определят претъркалването и изчеткването като практики на разтягане, те по същество са динамични техники за облекчаване на болката и регулиране на кръвообращението. Всички тези похвати за физикално лечение се назначават от специалист (невролог, физиотерапевт) след подробно изследване на общото състояние, в което се намира периферната нервна система (физиологични рефлекси, чувствителност, координация, мускулна активация по миотом и дермтом и т.н.) на оплакващия се от конкретни симптоми човек за да се прецени дали е подходящ този метод на терапия. Най-често невропраксия по време на тренировка или налична десензетивизация на отделен сегмент се получава посредством механично притискане на крайник при изпълнение на силови упражнения или такива със собствена тежест (бегови, скокови). Невродинамиката успешно и дълготрайно повлиява тези възобновими състояния. Когато е хрончно триенето, което възниква по хода на нерв под костна подложка, има вероятност да настъпи възпалителен процес. Тогава може да се приложи и лечение с витамини, минерали и други нестероидни противовъзпалителни средства. При назначение на описаната физикална терапия, внимателно се подбират вариациите на техниките и дозировката на изпълнение с оглед постигане на терапевтичен ефект. Основният фокус на професионалиста трбява да е надеждното обучение спрямо пациента и оглед правилно изпълнение на движенията и самостоятелна физическа обратна връзка в дългосрочен план.
Примерни травматични състояния на организма, при които успешно може да се приложат прийомите на невродинамиката, в случай че са налични периферно-нервни симпотоми (тръпнене, парене, теглене, мравучкане, сърбеж по крайниците) са : изкълчване на глезен, повреда на нервни коренчета в областта на цервикалното/шийното или лумбалното/кръстно-поясното сплетение, фрактура в областта на гривнената става (китката), синдром на карпалния тунел, усложнения след неудпешна операция на гръбначния стълб, контузия на мускулатурата посредством удар по мускулното коремче (най-изпъкналата част), преразтягане на сухожилия по хода на инсерциите, плантарен фасциит, усложнения след травма като резултат от камшичен удар, торакално-периферен синдорм, раздразнен „ишиас“/седалищен нерв и др.
Противопоказания за приложение на невродинамични консервативни методи са: всички остри възпаления на сухожилия, ранен следоперативен период при реконструкция на сегмнети от крайниците, ранен имобилизационен период спрямо обездвижване на стави, централни невро-дегенеративни заболявания, параплегия, квадриплегия, състояния с развити карциномни усложнения с напреднал метастазиращ процес и др.
Основни задачи на невродинамиката саПостигане на общо равновесие между периферната и централната нервна система.
Възстановяване плавното взаимодействие между динамичните нервни структури и заобикалящите ги механични повърхностни компоненти, чрез подпомагане на преплъзването и претъркалването, което изпълняват периферните нервни структури. Това се постига чрез освобождаване от компресия и осукване спрямо взаимосвързаните клонове на шийните и кръстцовите сплетения.
Нормализиране на вътрешно нервната среда (обвивки, аксони и миелинови компоненти на периферните нерви, които се свързват с гръбначния мозък).
1. Плъзгане на н. медианус
– Индикация
Плъзгането на медианния нерв е посочено при някои травмиращи състояния на горния крайник като нервно-притискащи синдроми. Например, синдромът на карпалния тунел, синдромът на кубиталния тунел и подостра цервикална радикулопатия. Тези състояния провокират болка по хода на 3-ти и 4-ти пръст на горните крайници, тръпнения от трапецовидната област до воларната част на горния крайник и дланта. Плъзганията на горните крайници засягат сегменти от тях в комбинация с движения на шията в латерална посока. Това е така с оглед анатомията на нервните коренчета и залавните места на тези нерви.
Процедура:
- Позиционирането на пациента е в легнало положение с отведен горен крайник на 90 гр. В раменната става, дланта сочи към главата на пациента. Добре е с другата си длан пациентът да стабилизира дясното си рамо като постави дланта на раменния покрив спрямо мобилизирания крайник. Изпълняват се координирани движения в лакътната става (флексия и екстензия) и в шията (латерална флексия). Когато движенията се изпълняват в една и съща посока се провежда плъзгането. Пример – при свиване на десен лакът, шията изпълнява ляв латерален наклон. Движи се до такава степен, която не провокира болка. Пациентът трябва да усеща приток на кръв и подобрена чувствителност на инервираната област в края на процедурата.
2. Плъзгане на радиалния нерв
– Индикация
Тръпнения и липса на чувствителност по първи и втори пръст на горния крайник. Парене и чувство за теглене по гръбната част на горните крайници по прогресиращ ход до предната част на раменната става. Това състояние може да бъде като резултат и от грешна биомеханика на горния крайник (хващане на предмети с отведена китка).
Процедура:
- Техниката може да се изпълни от стоеж при напълно релаксиран раменен пояс на пациента. Депресира се лопатката като се фиксира раменния покрив с неангажирания горен крайник, дланта на мобилизирания горен крайник се обръща навън спрямо торса (вътрешна ротация) и се изпълнява флексия (свиване) в китката в комбинация с ляв латерален наклон на шията. Като финален компонент се изпълнява екстензия (отвеждане назад) на целия прав горен крайник. Цялата последователност от движения е плавна и се следи липса на провокация по хода на оплакванията на пациента.
3. Плъзгане на улнарния нерв
– Индикация
Болка и дисфункция по хода на външната част на дланта, 4-ти и 5-ти пръст, както и по хода на външния ръб на предмишницата, областта на трицепса и задната част на раменната става.
Процедура:
- 1. Рамото на мобилизирания горен крайник е свито в предна посока, лакътя е разгънат, китката и пръстите са свити. Бавно се движат пръстите и китката към екстензия докато се подържа лакътя прав. Като второ движение се свива лакътя докато се държат изпънати китката и пръстите
- 2. Втората част от позиционирането е отвеждането на целия горен крайник (в страни от торса)при достигнати вече гореописаните стъпки. Бавно и внимателно трябва да се свие китката, завърта се във външна ротация ръката, и прецизно се отвежда шията в контралатерална посока (обратната) на мобилизирания горен крайник. Следи се движението на главата да не сензитивизира обтегнатите позиции на горния крайник, а да допринася за разтягане на структурите.
4. Разтягане на н. исшиадикус от “Слъмп” („Свита“) позиция
– Индикация
Най-често тази техника се използва от хора, изпитващи кръстно-поясна болка, при тръпнения в областта на долните крайници като резултат от хронично радикуларно дразнене. Техниката работи най-добре при хора, чиито оплаквания се провокират от механичен компонент (компресия на дисковите структури поради задържана флексия в долната част на кръста, при седене например).
Процедура:
- 1. Първата изходна позиция е тилен лег с придържан откъм бедрото долен крайник, който ще се третира. Пациентът прихваща бедрената област като подържа главата си на земята. Изпълняват се координирано изпъване на подбедрицата с контра-шпиц (свиване на ходилото) в глезена докато главата е на опора, при свиване на долния крайник в коляното се повдига главата чрез свиване на шията и прибиране на брадата към гръдната кост. Повтарят се движенията до обем на движение, който позволява оросяване на крайника и облекчаване на оплакванията.
- 2. Втората изходна позиция е страничен лег. Прихваща се подлежащия долен крайник отново откъм заднобедрената област. Изпълняват се същите движения в колянната става и шията като се цели цялостно разгъване и плъзгане на дългия нервус исшиадикус.
Невродинамичната практика е научнодоказан метод за влияние на периферно-нервни симптоми засягащи различни телесни сегменти свързани с гръбначния мозък и неговите клонове. Редица проучвания имат за обект на проследяване задържания ефект след системно провеждане на консервативните прийоми и похвати. Доказан е ефекта на облекчаване периферно-нервната болка по хода на н. медианус при състояния като синдромът на карпалния тунел и цервикалната радикулопатия. Мета-анализ показва ефективността на този вид мобилизации при хора с хронична болка в кръста поради усложнения на дискови хернии в областта на L4-L5-S1. Чрез множество въпросници за проследяване качеството на живот и провеждането на обективни функционални тестове с оглед провокиране на симптомите, проследените пациенти значително повишили прага си на чувствителност по отношение на оплакванията си и драстично повишили ефикасността на дейностите си от ежедневието.
Препоръчваме прилагането на такъв тип физотерапевтична практика чрез примерните гореописани стъпки да се съчетава с редовни упражнения, които биха могли да засилят раменния пояс и мускулите около лопатката, когато става въпрос за натрупан стрес в раменете и горните крайници. Засилването на коремно-поясната област както и подобряването на постуралните навици трябва да са приоритет за хората с оплаквания в областта на кръста, тазобедрените стави, таза и долните крайници. Холистичният подход към всеки един проблем и травма винаги биха дали по-комплексни и трайни резултати.
Използвани източници:
- Physio-pedia.com
- pubmed.ncbi.nlm.nih.gov
- researchgate.net
Проучвания:
“Effects of spinal manipulation or mobilization as an adjunct to neurodynamic mobilization for lumbar disc herniation with radiculopathy: a randomized clinical trial” by Musa Danazumi et al.
“The Effectiveness of Neural Mobilization for Neuromusculoskeletal Conditions: A Systematic Review and Meta-analysis” by Annalie Basson, Benita Olivier, Richard Ellis, Michel Coppieterset. al.
“The effectiveness of manual therapy on pain, physical function, and nerve conduction studies in carpal tunnel syndrome patients: a systematic review and meta-analysis” by Sandra Jiménez-Del-Barrio et. al.